Почивка в Несебър и разходка в любимия ми Бургас.

Напоследък изоставих малко писането,защото имах доста ангажименти и чесно казано бях загубила вдъхновение,а не мисля,че човек трябва да прави нещо на сила.

Наскоро работих с една колежка бяхме на смяна двете.Попита ме къде съм ходила на море,казах в Несебър,а тя отговори с превзет тон „Ох ужас,мразя морето в България,защо с твоя приятел не отидохте в Тайланд примерно,или Гърция“. Ами защото не всеки има възможности за почивки в чужбина.Накратко тя е от типа хора,които пътуват в чужбина,ядът изискана кухня и се прарят на „изискани“бохеми. Казвам правят,защото истински изисканият човек с добър вкус и възможности,ще те попита „Как искара на почивката“,вместо да се изтъква,как ходи по скъпи почивки в чужбина и колко си задръстен да ходиш в България на море,защото истиснки изискания човек с пари и възможности знае какво е да работиш много и да нямаш.

Та ето аз как си изкарах на морето. Споделих почивката си с любимия човек и си прекарахме невероятно,макар и да не бяхме в Гърция или Тайланд.

21101043_1257107984399860_1649506301_n

 

Слънце,море и любим човек,какво повече ни трябва?

Започвам с това,че си намерихме много приятна,спретната квартира в центъра на новия град в Несебър. Не беше 5 звезден хотел,но в стаята имаше 2 тераси,голямо двойно легло, едно единично легло,телевизор,климатик и собствена баня. Хазяйте бяха изключително мили,любезни и общителни хора,посрещнаха ни с усмивки.Квартирата е чиста,подредена и тиха нищо,че е на центъра,а срещу нея има и охраняем паркинг. Плажа беше на 5 минути пеша,което е голямо удобство. На такива места ти е приятно да почиваш.

Плажът в Несебър,на който ние плажувахме…не съм сигурна точно кой е,затова ще кажа плажът на МВР станцията е добре уреден,чист,има охраняема и сводобна зона,множество плажни барове и заведения. Плажът е голям,имаше доста хора,но чадърите са разположени на достатъчно разстояние един от друг ,за да има пространство за всички. Нямаше моментът,в който лежиш на хавлията и някой минава и ти мята пясък в очите,има достатъчно мяст да се разминават всички. В свободната зона беше малко по-различни,там и карфица да хвърлиш ще обуде човек,малко бутаница,което не ми хареса и предпочетох да си плащам за чадър.

Морето,за разлика от други места по българското черноморие беше доста чисто.

Вечерите прекарвахме на разходка в старият град. Там цареше роматична атомосфера заради тесните павирани улиц,малки плошади,старите църкви, двуетажни старинни къщи,малки, китни магазини за сувенири,механи,градини и морето. Каква носталгия ме обзема….

След разходка,отивахме да вечеряме в реторант Бялата роза,в центъра на новия град. Цели 7 дена се хранехме там,защото готвят уникално вкусно и цените за сезона бяха средно високи. Всички от персонала бяха мили и любезни,макар и уморени,защото работеха от сутрин до вечер и се срещаха с кой знае какви капризни клиенти,бяха много усмихнати и с удоволствие вършеха работата си. Ако планирате почивка в Несебър задължително посетете този ресторант. Храната там е от първо качество.

За барове и дискотеки в Несебър или Слънчев бряг (Град на разврата,както го наричам аз) не мога да кажа,защото не съм ходила. Отидох на море да си почина и да събера енергия,вдъхновение и муза за писане и успях.

Няма как да не кажа за разходка до любимия ми Бургас. Първо обичам този град. Всеки си има един любим град в България,моят е Бургас. Имах приятелка,която беше оттам и покрай нея се влюбих в града. Не бях ходила 3 години и тази година най-накрая го посетих. Разходихме се в моркста градина,която ми харесва повече от морската градина във Варна (макар,че и тя си има красиви кътчета). Морската градина е чиста,пълна с красиви беседки с изглед към морето,на които сядаш и се наслаждаваш на гладката.

След разходка в морската градина вечеряхме в ресторант Нептун. Това място е по-специфично,изискано,луксозно и менюто е пълно с различни морски деликатеси. Това място е с много изискана кухня и тук може да се насладите на морски деликатеси от първо качество,поднесени от приятно обслужващ персонал,без да се притеснявате,че може да се натровите от некачествено приготвена риба. Цените са по-високи,но пък защо да не се поглежиш малко без да се притесняваш от хранителни натравяния.02.jpg

21040734_1257059547738037_129240246_n

Успях да си почина,да събера сили и да се заредя с много положителна енергия,не ми се искаше да си тръгвам,но се върнах в реалността.

Не всички имат възмоности за почивки в чужбина,а който има не се изтъква с това. Та на всички тези хора ще кажа,че си починах и изкарах невероятно. Разбира се заслуга има и компанията с която бях придружена,без него нямаше да е толкова прекрасно. И няма значение къде си,има значение с кой си и как се чувстваш.

 

 

Advertisements

Неделен туризъм из района на Нови Искър.

Районът е богат на паметници на култирата. Освен това са близо до София и са идеални за неделен пикник и еднодневна екскурзия с приятели или семейство.

Живея в квартал на София,който е близо до Нови Искър, с приятелите ми обичаме да пътуваме и да се разхождаме,но понеже сме бедни студенти избираме по-близки дестинации.

Обиколката ни започна първо с екопътеката в село Лукорско. Намира се на около 15км от центъра на София. През селото минават три рекички,които почти пресъхват през лятото.На 2 часа път от Лукорско е връх Драгунът (1110 m).

1860699
пътеката е равна и през лятото е приятно да се разхождаш
11996984_749128288531168_1917090677_n
Прияно място за пикник след разходка.

След село Лукорско посетихме село Войнеговци. На 3-4 км е от Лукорско. В самото село няма много неща за разглеждане,най-интересното от тях е старата църква е центъра на селото,която така и не посетихме. Това,което може да се прави в района е разжодка в гората над селото. Не съм вървяла навътре в гората,защото няма маркировка,а не съм добра в горското ориентиране.

Аткракция също е и кръста над село Войнеговци. Чесно казано нямам представя каква му е историята на въпросния кръст,но е много приятно място за отдих и барбекю.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Кръста през деня

Вечер обаче е по-красиво,защото кръста е осветен на високо е и има гледка към София. Не е гледка като от Копитото например,ама пак става. Имам и много приятни лични спомени от там.

Няколко снимки на кръста вечер и гледката,която не успях да снимам хубаво и попринцип изглежда по-добре.

Обиколката ни продължава с езерото в село Негован,което пак е близо в района.Няма какво толкова да кажа за него,просто езеро.

Това са само малка част от забележителностите,които ги има в района,които обаче все още не съм посетила,но скоро се надявам да се случи.

Спомени от лятото.

Разглеждах снимките си от компютъра поточно от лято  2016. Тогава посетих 2 места за които искам да разкажа. Някой донесоха приятни спомени,други не чак толкова,но сега подробности.

Първото място за което ще разкажа е църквата „Свети Георги“ в село Златолист. Селото се намира на 32км от Сандански. Пътят не се препоръчва за ниски автомобили,защото на места липсва асфалт.

В момента в селото живеят около 7-8 души,но целогодишно се посещава от български и чуждестранни туристи. Главната забележителност е църквата „Свети Георги“.  Храмът е построен през 1857 година.

Дворът на църквата е тихо и приятно местенце. В двора има Явор,който е на 1300 години,за който е завързана люлка. Има поверие,че този който седне и се полюлее,ще се излекува от безплодие.

13649594_899895046787824_547261055_n
част от Явора,която успях да снимам.

В началото на 20 век в църквата живяла пророчицата Преподобна Стойна. Пророчицата се разболява на 6 години от едра шарка и в резултат от болеста ослепява. Тя твърдяла,че докато била болна Свети Георги я навестявал.След като се установила в църквата пророчицата започнала да помага на хората. Впечатлих се от историята и реших да прочета и книгата „Съвършената Преподобна Стойна“,ще разказвам обаче друг път за нея.

Църквата е малко странна,има странни стенописи на гола жена и дявол с арабалет. f_stoinam_9985173

Преподобната е живяла в стаичка на втория етаж. Днес тя е запазена във вида,в който е оставена. Вътре се влиза с чехли. Хората оставят по нещо за здраве,а таванът и е окачен със снимки (чесно не знам защо,предполагам за здраве). На масичката в стаята има книга,която посетителите записват желанията си. Според мен не е задължително желанията да се записват,достатъчно е просто да си го намислиш. Намислих си моето,все още не се е сбъднало,но се надявам скоро да се случи.

В близост се намира и гроба на Преподобната,на който всеки вярващ отива да отдаде почит. grobastoinadsc030191

Наистина си залижава посещението. Уникално място с изключително силна енегрия.